9 abr 2017, 2:02

Едно пропуснато обикване

986 2 3

Една накриво казана сричка

от верните предатели

оформя се в сълзичка

от дъното на душата ми.

И макар че още се мъча

да изглеждам безчувствено,

хиляди рани мъничета

закървяват на устните ми.

Ранената обидчивост

ще се преглътне някак си.

Но от днес не давам на такива

нито сърцето, нито якето си.

Ей, как се ровят в живота ми

и го посоляват и опиперват.

Не съм им длъжен на въпросните,

но бих им казал, ако ги мерна:

във мен ще зарасне

пропуснатото ви обичане.

А на мястото на вашата омраза 

ще поникнат стрък кокичета.


Йордан Гергов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Гергов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...