9 abr 2017, 2:02

Едно пропуснато обикване

983 2 3

Една накриво казана сричка

от верните предатели

оформя се в сълзичка

от дъното на душата ми.

И макар че още се мъча

да изглеждам безчувствено,

хиляди рани мъничета

закървяват на устните ми.

Ранената обидчивост

ще се преглътне някак си.

Но от днес не давам на такива

нито сърцето, нито якето си.

Ей, как се ровят в живота ми

и го посоляват и опиперват.

Не съм им длъжен на въпросните,

но бих им казал, ако ги мерна:

във мен ще зарасне

пропуснатото ви обичане.

А на мястото на вашата омраза 

ще поникнат стрък кокичета.


Йордан Гергов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Гергов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...