9 abr 2017, 2:02

Едно пропуснато обикване

984 2 3

Една накриво казана сричка

от верните предатели

оформя се в сълзичка

от дъното на душата ми.

И макар че още се мъча

да изглеждам безчувствено,

хиляди рани мъничета

закървяват на устните ми.

Ранената обидчивост

ще се преглътне някак си.

Но от днес не давам на такива

нито сърцето, нито якето си.

Ей, как се ровят в живота ми

и го посоляват и опиперват.

Не съм им длъжен на въпросните,

но бих им казал, ако ги мерна:

във мен ще зарасне

пропуснатото ви обичане.

А на мястото на вашата омраза 

ще поникнат стрък кокичета.


Йордан Гергов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Гергов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...