Едно пропуснато обикване
Една накриво казана сричка
от верните предатели
оформя се в сълзичка
от дъното на душата ми.
И макар че още се мъча
да изглеждам безчувствено,
хиляди рани мъничета
закървяват на устните ми.
Ранената обидчивост
ще се преглътне някак си.
Но от днес не давам на такива
нито сърцето, нито якето си.
Ей, как се ровят в живота ми
и го посоляват и опиперват.
Не съм им длъжен на въпросните,
но бих им казал, ако ги мерна:
във мен ще зарасне
пропуснатото ви обичане.
А на мястото на вашата омраза…
ще поникнат стрък кокичета.
Йордан Гергов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Гергов Всички права запазени
