Едно самотно огледало

Едно самотно огледало

висеше на олющена стена.

Отдавна бе престанало да бъде

за някого начало на среща с жена.

Макар да беше само вещ,

то помнеше различните лица,

оттенъците в човешка реч

и свързаните с тях неща.

„Червено знаме“ отдавна го няма,

изчезна и „Ловждийската среща“.

Театър „Ренесанс“ бе превърнат в кино,

а днес вече е пустеещо „нещо“.

Изчезна кино „Благоев“,

погребаха и кино „Москва“.

Едва ли важно е името

в царство на духовна нищета.

Деца на партийни величия

проповядват да живеем послушни,

че кражбите им са без значение

щом съдът ги приема радушно.

Край нас животът продължава

да създава лъжливи светове,

които странникът описва

чрез свои непонятни стихове.