15 feb 2017, 16:27  

Едно самотно огледало 

  Poesía » Otra
291 0 0
Едно самотно огледало
висеше на олющена стена.
Отдавна бе престанало да бъде
за някого начало на среща с жена.
Макар да беше само вещ,
то помнеше различните лица,
оттенъците в човешка реч
и свързаните с тях неща.
„Червено знаме“ отдавна го няма,
изчезна и „Ловждийската среща“.
Театър „Ренесанс“ бе превърнат в кино,
а днес вече е пустеещо „нещо“. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??