6 nov 2009, 20:27

Едно сърце 

  Poesía
850 0 6

Сърцето, тихичко на пръсти,

без да го усещам...

взе в торбичка всички дрехи

и излезе някъде на среща.

Мина ден, мина два,

ни писмо от него, нито вести,

изтече даже и година,

а то все още някъде на срещи.

Празно беше в мене,

но знаех, че щастливо е с друго

и две сърца са заживяли заедно,

в любовна и приятелска задруга.

Един ден... цял ден валеше,

почука се и аз отворих,

да... сърцето ми беше,

приех го и едвам затворих.

То беше избледняло,

нямаше ни вид, ни цвят,

не беше вече цяло...

нямаше го в тоя свят.

Какво са му сторили, не зная,

то не говореше... кървеше...

Празно беше в мене и тогава,

но този път болеше...

© Ивелина Паунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихотворението е публикувано на моя рожден ден...след няколко месеца открих, че е изплагиятствано точно това стихотворение в друг сайт без преди това да съм го чел в този сайт; даде ми го да го прочета. Мисля, че това е съдба и е посветено подсъзнателно на мен :D:D:D Благодаря ти!
  • Благодаря ви!
  • Хм,найсетне някои с чувства не вярвах,че ще срещна някой скоро.Поздравявам те
  • Прекрасно. Наистина уникално!
  • Прекрасно е... а и вече знам, че май така и в живота се получава!
    Поздравления Ивелина - много е силно!!!
  • Поезията ти топли моето сърце...пожелавам ти да излекуваш своето... заслужава го...
Propuestas
: ??:??