Едно сърце
Сърцето, тихичко на пръсти,
без да го усещам...
взе в торбичка всички дрехи
и излезе някъде на среща.
Мина ден, мина два,
ни писмо от него, нито вести,
изтече даже и година,
а то все още някъде на срещи.
Празно беше в мене,
но знаех, че щастливо е с друго
и две сърца са заживяли заедно,
в любовна и приятелска задруга.
Един ден... цял ден валеше,
почука се и аз отворих,
да... сърцето ми беше,
приех го и едвам затворих.
То беше избледняло,
нямаше ни вид, ни цвят,
не беше вече цяло...
нямаше го в тоя свят.
Какво са му сторили, не зная,
то не говореше... кървеше...
Празно беше в мене и тогава,
но този път болеше...
© Ивелина Паунова All rights reserved.
