ЕДНО СЪРЦЕ ИЗСТИВАШЕ

Poesía

744 0 6

(миниатюра)

Едно сърце изстиваше

сред неугасими пламъци,

затрупано с късове от лед.

А на сутринта

природата покри

листа и треви

със своите сълзи.

Понякога се случва това,

нали?

Когато си в есента...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря на всички! Риа, "аз съм вече в есента", както много отдавна бе написал Петьофи, а това същество "е в пролетните дни"! Но пак той бе написал:
"Щом те зърнах влюбих се в теб,
впламени ме твоя жарък взор.
Пламва тъй, като от мълния ударен,
някой стар, оронил листи бор.
Вярно е - дърво бях разпиляло
стари сухи клони из леса,
но нали най-ярко
сухите дърва горят"

2006-09-22T22:56:34+03:00
ria (Гергана Иванова)

Нали знаеш,че рано или късно ще дойде пролет?

2006-09-19T19:47:53+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Много хубав стих, Вили!

2006-09-17T18:02:09+03:00
didislava (Дидислава)

Хубаво е, обичам миниатюрите, там не съм много силна...Но ти се справяш добре...

2006-09-17T10:31:06+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубав стих! Поздрави!

2006-09-17T09:26:14+03:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0