ЕДНО СЪРЦЕ ИЗСТИВАШЕ

Поэзия

746 0 6

(миниатюра)

Едно сърце изстиваше

сред неугасими пламъци,

затрупано с късове от лед.

А на сутринта

природата покри

листа и треви

със своите сълзи.

Понякога се случва това,

нали?

Когато си в есента...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря на всички! Риа, "аз съм вече в есента", както много отдавна бе написал Петьофи, а това същество "е в пролетните дни"! Но пак той бе написал:
"Щом те зърнах влюбих се в теб,
впламени ме твоя жарък взор.
Пламва тъй, като от мълния ударен,
някой стар, оронил листи бор.
Вярно е - дърво бях разпиляло
стари сухи клони из леса,
но нали най-ярко
сухите дърва горят"

2006-09-22T22:56:34+03:00
ria (Гергана Иванова)

Нали знаеш,че рано или късно ще дойде пролет?

2006-09-19T19:47:53+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Много хубав стих, Вили!

2006-09-17T18:02:09+03:00
didislava (Дидислава)

Хубаво е, обичам миниатюрите, там не съм много силна...Но ти се справяш добре...

2006-09-17T10:31:06+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубав стих! Поздрави!

2006-09-17T09:26:14+03:00