27 ago 2007, 10:29

Еднопосочно

  Poesía
1.1K 1 16
 

Не прекрачвай прага на нощта ми.

Връщането става невъзможно.

Ще боли по дланите страстта ми

и по залез все ще те тревожи.


И не казвай, че не си разбирал,

че не си могъл да предположиш.

Щом отпи от устните ми биле

вещица в съня ти те спохожда.


Лудостта ми е като проказа.

Дълго няма как да я прикриваш.

Във очите ти дълбае рана

всеки миг, когато ще ти липсват


учестения ми дъх под тебе,

бездната на женския ми поглед,

мириса на мускус по ръцете,

моят смях до рамото ти нощем.


Не присядай в края на леглото ми.
Връщане назад от него няма.
Ще личи ужасно като липсвам.

Виждал ли си църква без камбана?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...