27 ago 2007, 10:29

Еднопосочно 

  Poesía
5.0 / 8
910 1 16
Не прекрачвай прага на нощта ми.
Връщането става невъзможно.
Ще боли по дланите страстта ми
и по залез все ще те тревожи.
И не казвай, че не си разбирал,
че не си могъл да предположиш.
Щом отпи от устните ми биле
вещица в съня ти те спохожда.
Лудостта ми е като проказа.
Дълго няма как да я прикриваш.
Във очите ти дълбае рана
всеки миг, когато ще ти липсват ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Propuestas