Еднопосочно
Не прекрачвай прага на нощта ми.
Връщането става невъзможно.
Ще боли по дланите страстта ми
и по залез все ще те тревожи.
И не казвай, че не си разбирал,
че не си могъл да предположиш.
Щом отпи от устните ми биле
вещица в съня ти те спохожда.
Лудостта ми е като проказа.
Дълго няма как да я прикриваш.
Във очите ти дълбае рана
всеки миг, когато ще ти липсват
учестения ми дъх под тебе,
бездната на женския ми поглед,
мириса на мускус по ръцете,
моят смях до рамото ти нощем.
Не присядай в края на леглото ми.
Връщане назад от него няма.
Ще личи ужасно като липсвам.
Виждал ли си църква без камбана?
© Радостина Марчева All rights reserved.
