10 sept 2006, 10:02

Едва ли 

  Poesía
1013 0 5
Всичко е сякаш отдавна измислено
и е наречено с безрой имена -
как да премина реката от истини?
Стига ми само една.
Не всичко е наше и то си отива,
замръзва усмивка...Едва ли
хартиени хора ме правят щастлива
и пазят съня ми - едва ли...
Единствено искам за себе си само
душата ми в друга да се отразява.
Не ми е по силите нещо голямо.
Не всеки умее да дава...

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??