Егоист
Посвещавам го на истинската принцеса...
Която е винаги до мене... Звездичката ми...
Кажи ми, мила, дали съм егоист?
Че искам преди теб да се спомина...
Че с болката по твоя вехнещ лист
в живота моля, аз да се размина...
Отхвърлям мъничката ти ръка,
ридаещите ми длани да изгаря...
След теб не искам сляпата съдба
във друга после да те преповтаря...
Не бих понесъл чужда топла гръд
спомена за тебе да изтрива...
Ах, как жадувам, скъпа, в мойта смърт
да те запомня винаги красива...
© АГОП КАСПАРЯН Todos los derechos reservados
Поздрави! Силен стих!