28.03.2008 г., 19:53

Егоист

1.5K 0 20

Егоист

 

 

 

        Посвещавам го на истинската принцеса...

          Която е винаги до мене... Звездичката ми...

 

 

 

 

Кажи ми, мила, дали съм егоист?

Че искам преди теб да се спомина...

Че с болката по твоя вехнещ лист

в живота моля, аз да се размина...

 

 

 

Отхвърлям мъничката ти ръка,

ридаещите ми длани да изгаря...

След теб не искам сляпата съдба

във друга после да те преповтаря...

 

 

Не бих понесъл чужда топла гръд

спомена за тебе да изтрива...

Ах, как жадувам, скъпа, в мойта смърт

да те запомня винаги красива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уау! Хей,ти така ли пишеш-"стискайки винаги за гърлото"?!!
    Поздрави! Силен стих!
  • Да, малко си егоист, но всеки би искал такъв до себе си...
    Благодаря, Аги!
  • Поклон пред перото ти и Човека! Нека любовта ви пребъде!!!!! Стопли ме и ми вдъхна вяра!!! Благодаря, приятелю!!!
  • Браво!Само любота прави живота на човек смислен...!
  • Учебник за поезия си ти!
    Аплодирам те!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...