Пробуждам се във своята вселена
вглъбена в себе си,
прикрита егоистка,
А има толкоз хора като мене,
които хапят устни,
плачат истински-
Кръжа във орбита една, едничка
а аз съм центъра на световете
и някак си улисана, себична
не виждам как пробягват
другите планети.
Менят се климати,
извикани от катаклизми
и се разпада земното притегляне-
и проявявам нетърпимост и капризи
към сателитите привързани към мене
© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados