Пробуждам се във своята вселена
вглъбена в себе си,
прикрита егоистка,
А има толкоз хора като мене,
които хапят устни,
плачат истински-
Кръжа във орбита една, едничка
а аз съм центъра на световете
и някак си улисана, себична
не виждам как пробягват
другите планети.
Менят се климати,
извикани от катаклизми
и се разпада земното притегляне-
и проявявам нетърпимост и капризи
към сателитите привързани към мене
© Десислава Димитрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
