На къде отива този свят, не зная!
Всички егоисти се оказахме на края!
Всеки за пари ламти, чуждите несгоди са далечни.
Толкова ли е трудно в днешно време да бъдем малко по-човечни?
Гледат само те да са добре, а за другите нехаят.
И когато кифлите си счупят нокът започват пошло да ругаят.
Но ако бяхте вие бедните сираци, или бездомните хора без ръце и без крака...
Нямаше ли да искате да бъдат по-добри всички хора по света?
И докато се събуждаме здрави, обичани и си угаждаме с лъскави неща ...
Някъде някое дете самотно, събудило се до кофа за боклук, се бори със света.
Не казвам, че на всички можем да помогнем и едва ли не да спасим света...
Но ако поне малко даваш на тези хора, няма ли да е по спокойна твоята душа.
Ако всички бъдем малко по-човечни и егоизма си захвърлим настрана,
надявам се, че светът ще стане малко по-добър и изпълнен с красота!
© Меги Матева Todos los derechos reservados