13 oct 2009, 21:44

Ех, да, Живот...

  Poesía
588 0 1

На рамото ми сложил си тежката ръка
като навъсен вечно, страшен бодигард.
Да, ти едва ли си пътека към върха -
по-скоро спирка на жлъчен булевард...

На пътя ми подложил си отрано крак,
въртиш ми хиляди и хиляди интриги,
но днес дойде денят да те попита: Как,
кажи, от тази кал - не ти ли се повдига?!

Очите ми превързал си. Сега болят.
От толкоз ярки светлини са ослепели.
Не са красиви дните ти. И виж - кървят
след всички свои  надежди не успели...

Но устните, творящи и дори съшити,
не ще успееш да накараш да мълчат,
те могат и наум да изброяват дните,
които им остават да вървят по този път...

Е, да, Живот - незван, нетърсен, сам -
ти правиш всичко твое все по-невъзможно,
но аз живея те, и раждам те, и знам,
че ти енигма си, но не от мен по-сложна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...