Oct 13, 2009, 9:44 PM

Ех, да, Живот...

  Poetry
586 0 1

На рамото ми сложил си тежката ръка
като навъсен вечно, страшен бодигард.
Да, ти едва ли си пътека към върха -
по-скоро спирка на жлъчен булевард...

На пътя ми подложил си отрано крак,
въртиш ми хиляди и хиляди интриги,
но днес дойде денят да те попита: Как,
кажи, от тази кал - не ти ли се повдига?!

Очите ми превързал си. Сега болят.
От толкоз ярки светлини са ослепели.
Не са красиви дните ти. И виж - кървят
след всички свои  надежди не успели...

Но устните, творящи и дори съшити,
не ще успееш да накараш да мълчат,
те могат и наум да изброяват дните,
които им остават да вървят по този път...

Е, да, Живот - незван, нетърсен, сам -
ти правиш всичко твое все по-невъзможно,
но аз живея те, и раждам те, и знам,
че ти енигма си, но не от мен по-сложна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...