starbag (Петар Мавродиев)
5 6
13 jul 2013, 1:55

Ех, Луна 

  Poesía » De amor
908 0 4

Ех, Луна, Луна, навънка е тъма,

звездите блещукат ясно, а на 

мене вкъщи ми е тясно.

 

Мъка носи се в нощното небе,

като червей сърцето ми яде,

тя е колкото вселената голяма,

отворила е в душата неизлечима

рана.

 

Моля, хора, помогнете, лек за 

любовна мъка намерете, има  

ли нейде по света хапче да 

лекува любовта???

 

Сърцето ми за нея пита,

погледа ми към Луната скита,

лунен лъч  мислите стопи и 

прошепна"звезди от любов ù

изпрати."

 

Ех, Луна, звездите са далече,

от любов към нея умирам вече.

С лунен лъч звездите събери и с

целувка от нощна тишина ти от

мене ù ги поднеси.

 

 

 

© Петар Мавродиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз поне имам име.А твоето как е Досадник или Драскач?
  • Петар,Петар,напиши си името като хората.
  • Благодаря за забележката.Но когато ми влезе нещо в главата не ме оставя на мира докато не го напиша.
  • Публикувам го с резерви. Следващия път се постарай повече. Не това, че присъстват звезди и луна прави от един текст стихотворение.
Propuestas
: ??:??