Ех, Луна
1.1K
0
4
Ех, Луна, Луна, навънка е тъма,
звездите блещукат ясно, а на
мене вкъщи ми е тясно.
Мъка носи се в нощното небе,
като червей сърцето ми яде,
тя е колкото вселената голяма,
отворила е в душата неизлечима
рана.
Моля, хора, помогнете, лек за
любовна мъка намерете, има
ли нейде по света хапче да
лекува любовта???
Сърцето ми за нея пита,
погледа ми към Луната скита,
лунен лъч мислите стопи и
прошепна"звезди от любов ù
изпрати."
Ех, Луна, звездите са далече,
от любов към нея умирам вече.
С лунен лъч звездите събери и с
целувка от нощна тишина ти от
мене ù ги поднеси.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петар Мавродиев Всички права запазени
