26 dic 2006, 19:56

Ех, момичета мили...

  Poesía
1.6K 0 18
Ех, момичета мили,
красиви и нежни момичета...
"Любовта" ви препъна
и подложи поредния крак.
Аз зная - сърцата ви
толкова силно обичаха,
но остана копнежът до онзи,
до пътния праг.


С надежда напред
към живота поглеждахте
и рисувахте приказки
в светли, искрящи бои.
Но се сблъскахте
с горчивата истина - как
от любовните думички може
сърцето така да кърви.


Ще боли, щом неверни уста
словата лъжовни отново изричат 
и обкичвани с цветя и слънца  
бяха буйните ваши коси.
Но дали било е така?
Мили мои, повярвахте,
а в душите останаха
само мракът и тежки сълзи.


На празника толкова светъл,
на Рождеството Христово
оставете голямата мъка -
нека с времето да преболи,
за да напишете страница нова,
чиста и светла в живота си,
където ще срещнете своето щастие
и хора със сърца - истински, добри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • за да напишете страница нова,
    чиста и светла в живота си,
    където ще срещнете своето щастие
    и хора със сърца - истински, добри.

    Браво за пореден път- възхищавам се наистина на прекрасните стихове!
  • "Аз зная - сърцата ви
    толкова силно обичаха,
    но остана копнежът до онзи,
    до пътния праг." Петенце, възхищавам ти се! Другата Пети.
  • Поздравления Петя!
    Не бях чела този стих.Хубаво е пожеланието ти!
    Весело посрещане на Новата Година!
  • Прекрасен стих.Поздравления!Наистина времето лекува,кой ли не е минал по този път...
  • И на мен много ми хареса. Поздрави за идеята!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...