Ех, момичета мили...
красиви и нежни момичета...
"Любовта" ви препъна
и подложи поредния крак.
Аз зная - сърцата ви
толкова силно обичаха,
но остана копнежът до онзи,
до пътния праг.
С надежда напред
към живота поглеждахте
и рисувахте приказки
в светли, искрящи бои.
Но се сблъскахте
с горчивата истина - как
от любовните думички може
сърцето така да кърви.
Ще боли, щом неверни уста
словата лъжовни отново изричат
и обкичвани с цветя и слънца
бяха буйните ваши коси.
Но дали било е така?
Мили мои, повярвахте,
а в душите останаха
само мракът и тежки сълзи.
На празника толкова светъл,
на Рождеството Христово
оставете голямата мъка -
нека с времето да преболи,
за да напишете страница нова,
чиста и светла в живота си,
където ще срещнете своето щастие
и хора със сърца - истински, добри.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
