Ех, ти живот

Днес слънчице огря пътека
постлана с есенни листа.
По нея тръгвам леко, леко,
към тебе мислено вървя.

Към мене идваш с много трепет
та да ме стоплиш с две ръце.
Аз чувам нежният ти шепот
и тича моето сърце.

И все към тебе сутрин тръгвам -
дали пък вкъщи ще си ти?
Да, знам, че себе си залъгвам.
Ех, ти живот и вий мечти!