АниИванова-стихове
194 el resultado
На Andre Rieu
Мълчание и тръпка, и Андре…
Със нежни струни гони ми тъгата.
С цигулката във двете му ръце
разпалва той огньове във сърцата. ...
  22 
Няма друго. Тишина,
пустиня и керван далечен.
Керван? Не, спомен е това
в мираж превърнал се е вече.
И аз го гоня през нощта, ...
  101 
Ти помниш ли? Потънахме в очите
и казахме си всичко ний без глас.
Разтърсващата тръпка на душите
в оковите на болка – ти и аз…
Ти помниш ли не знам, но помня всичко. ...
  100 
Днес слънчице огря пътека
постлана с есенни листа.
По нея тръгвам леко, леко,
към тебе мислено вървя.
Към мене идваш с много трепет ...
  112 
Защо часовникът забързан
отнася светлина, оставя мрак?
Защо денят ми все е тъжен,
а вечер уморен си тръгва пак?
Защо тъй често – мрачно време? ...
  188 
Бодигарде, ти си като сянка
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли, ...
  92 
Слънце мило пак изгря
огнено - земята пари,
а небето посивя
тук – там облаче го шари.
Виж, увехнаха цветя, ...
  174 
Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
  215 
Хей! Приятел, где ли си сега?
С устната хармоничка къде си?
Свиреше със нея, пеех аз.
Времето ли спомена отнесе?
Ученици във четвърти клас - ...
  173 
Гореща вечер и Луна
на тъмното небе изгряла.
Над облаче наднича тя
и цялата земя огрява.
Гореща нощ. Та кой да спи? ...
  213 
Горещо е кафето ми - горещо!
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...
  379 
В тиха мелодична песен
се заслушва и не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него блика нежността!
И протегнати ръцете, ...
  192 
Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...
  497 
Искам да те нарисувам
и избирам със какъв ли цвят?
Сиво - че си често тъжен,
с шоколад очите ти блестят.
Ярост - като ветровете. ...
  227 
Небето синьо се усмихва.
То праща слънчеви лъчи,
и болката във мен затихва,
макар да капват две сълзи...
А Май е месец на мечтите. ...
  233 
Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама ...
  237 
Пролет. Слънце и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен, ...
  245 
Самотен някой ми звъни от рано
и скачам незаспала от тъга.
Навън е още тъмно - само двама
споделят мълчаливо, самота...
А телефонът нищичко не казва, ...
  209 
Тъй тихо в стаята при мене,
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...
  257 
Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
  215 
Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
  357 
Беше малко птиче
с болничко краче.
Носих му трохички -
по корем кълве…
Бързо свикна с мене, ...
  301 
Едно жълтурче как е оцеляло
закътано до корен на дърво.
От ледената зима пожълтяло –
завих го аз със пликче от найлон.
Тя, зимата студена, ни пързаля ...
  252 
Вървя по улицата заледена
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
  271 
Душата
скривалище
на пламък.
Ранен звън
събуждане ...
  622 
От малка още те познавах
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.
Небето късно вечер спеше, ...
  301 
Тичат вихрени елени
впрегнати във коледна шейна.
Чакат ги деца засмени
да се сбъдне чуден сън в нощта.
И елхи блестят красиви. ...
  229 
Някога ми става много тъжно
и те виждам сякаш отстрани.
Миличък, посягаш с обич нежно
да погалиш моите коси…
Не се дърпам. Искам да е вярно ...
  750 
Дай да пием и да се опием.
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.
Дай да пием двете от живота ...
  247 
Някога съм само сянка...
Като тази късна вечер.
Нямам лист и химикалка
и не ми се пише вече.
Всичко мое го разказах ...
  226 
Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...
  289 
Пътища много в разни посоки.
Пътища тесни или широки.
Облаче тихо нощем ръмяло
пътят станал досущ огледало.
Пътища много за птици и хора - ...
  312 
Такава хубава есен
тиха и топла, добра.
Птиците с полет тържествен
отлитат в топла страна.
Такава хубава есен! ...
  370 
на Пети
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
  338 
Август е. Тревата окосена
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...
  323 
Няма ги светулките да светят
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
  402 
Един щурец засвири във ръжта,
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори ...
  298 
Да се събудя сутрин рано,
да чуя твоя топъл глас.
Със звън по телефона само
да кажеш "Ало, пак съм аз!"
Че още жива съм да зная ...
  305 
Месец юни - той напомня дестство,
с клони натежали от череши.
Онзи Юни - бос, безгрижен, весел
пак с поройни дъждове валеше.
И затичано от мен детето ...
  264 
Лунен рог в небето залюля се
и изсипа грейнали звезди.
Те тпретят, припламват, но не гаснат.
Ще събудят Слънцето в зори.
В жълто и оранжево ще грее, ...
  340 
Propuestas
: ??:??