27 sept 2009, 16:20

Ехо (възвръщане)

  Poesía
1.2K 0 14

Стресна го шумът от изхвърлена

в кошчето хартия и...

се събуди.

Отиде до пощенската си кутия,

прочете писмото и...

заплака.

Смачка листа,

изхвърли го и...

се събуди от шума на листа,

изхвърлен в кошчето.

Отвори пощенската си кутия.

Имаше писмо.

Прочете писмото и...

заплака.

Бавно смачка листа и го изхвърли.

Събуди се от шума на хвърлена хартия

в коша.

Отиде до пощенската си кутия... и

... нямаше писмо.

Заплака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...