Стресна го шумът от изхвърлена
в кошчето хартия и...
се събуди.
Отиде до пощенската си кутия,
прочете писмото и...
заплака.
Смачка листа,
изхвърли го и...
се събуди от шума на листа,
изхвърлен в кошчето.
Отвори пощенската си кутия.
Имаше писмо.
Прочете писмото и...
заплака.
Бавно смачка листа и го изхвърли.
Събуди се от шума на хвърлена хартия
в коша.
Отиде до пощенската си кутия... и
... нямаше писмо.
Заплака.
© Георги Колев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
