Ей, дядо Коледа!

Какво ти става, дядо Коледа?! 

Къде е пухкавият сняг?

При теб е непрестанна зима,

а тука сме на сухо пак.

Ей, чуй ме, облаците пращай,

че спешни са ми тези дни.

Голяма съм и бързо схващам -

от работата се покри.

Да знаеш, ако утре сутрин

снегът не е натрупал вън,

елхата коледна прибирам,

в комина си ще сложа трън.

Костюмчето ти да закача, 

съблечен да си тръгнеш ти,

децата да ти се присмиват,

брадата да те заболи.

Хем знаеш, цялата година

послушна бях и бях добра...

Желание едничко имам - 

да падне пак снега.

***

Събудих се. И скочих бързо.

Поглеждам - още няма сняг! 

Направо почвам да те ненавиждам...

Е, много ме е яд!

Добре, знам, стар си, не издържаш,

Болят те кокали и врат...

Психически си сигурно изкукал...

Ама да знаеш, много ме е яд!

Дни няколко в годината работиш само

и все издънки... Кой те назначи?!

А всички хора чудеса очакват...

Ей, дядо Коледа, я се стегни!

Децата гладни веднага да нахраниш,

за всички кукли и играчки донеси,

късмет, здраве и щастие да има...

Иначе... Много ще боли!

P.S. И за снега разбра, нали?!