30 jul 2015, 21:53

Ежедневие

  Poesía
948 0 1

 

                                   Рива–рочито му е високо,

                                   нейното пък ниско...

                                   Между тях роди се вятър

                                   и грухарчето им отлетя.

                                   Да го стигнат не можаха –

                                   нямаха дори  криле.

                                   Не им остана нищо друго–

                                   изпушиха лулата на мира...

                                   Мирът на примирение прилича

                                   и има вкус на изветряло вино...

             

 

 

 

 

 

 

 

 

*Рива–рочи – кръвно налягане.                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...