5 jul 2013, 20:49

Ежедневно 

  Poesía » Otra
400 0 6

Прошумолява весело денят

покрай прозореца-илюминатор,

през който наблюдавам всеки път

живота по небесния екватор.

 

Обличам пак скафандъра от смях

и тръгвам на разходка междузвездна.

Напук си вземам шепа лунен прах

и скачам в неизследваната бездна

 

на делника – красив и не съвсем:

лиричен, груб, тревожен и изискан.

Намествам донкихотовския шлем

и тръгвам смело да посрещна риска.

 

И любовта да срещна. Тя е там.

Усмихва ми се в две очи зелени.

Ще стана нейна пленница, да, знам...

и ще родя все влюбени  вселени.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??