Ежедневно
Прошумолява весело денят
покрай прозореца-илюминатор,
през който наблюдавам всеки път
живота по небесния екватор.
Обличам пак скафандъра от смях
и тръгвам на разходка междузвездна.
Напук си вземам шепа лунен прах
и скачам в неизследваната бездна
на делника – красив и не съвсем:
лиричен, груб, тревожен и изискан.
Намествам донкихотовския шлем
и тръгвам смело да посрещна риска.
И любовта да срещна. Тя е там.
Усмихва ми се в две очи зелени.
Ще стана нейна пленница, да, знам...
и ще родя все влюбени вселени.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
!!!
