Jul 5, 2013, 8:49 PM

Ежедневно 

  Poetry » Other
410 0 6

Прошумолява весело денят

покрай прозореца-илюминатор,

през който наблюдавам всеки път

живота по небесния екватор.

 

Обличам пак скафандъра от смях

и тръгвам на разходка междузвездна.

Напук си вземам шепа лунен прах

и скачам в неизследваната бездна

 

на делника – красив и не съвсем:

лиричен, груб, тревожен и изискан.

Намествам донкихотовския шлем

и тръгвам смело да посрещна риска.

 

И любовта да срещна. Тя е там.

Усмихва ми се в две очи зелени.

Ще стана нейна пленница, да, знам...

и ще родя все влюбени  вселени.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??