25 feb 2012, 11:10

Екскрементите на историята

  Poesía » Civil
809 0 9

Издигнаха огромен монумент
на Александър в Скопие, видимо
сами да си направят комплимент
желаейки. Съвсем необходим е

за тях сега! От сръбските пунгаши,
продали памет, бащин род и чест,
какво да чакаш? Кражбата на наша
и гръцка памет днес за тях е тест

за принадлежност. Явно във контекста
на фактите, единственият начин
да пренапишеш с днешна дата текста
на миналото този е. Обаче

под лъскавия бронз на монумента,
изправен над тълпата горделиво,
прозира на лъжата екскремента,
напомнящ, че историята е жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да!
  • Защото така е удобно на силните на деня, и извън, и в България, защото това е ясно очертана тенденция в политиката на световните доминанти поне в последните 150-200 години. Какви са причините е дълго за анализиране.
  • Точно!
    Тъжно и жалко! Тая тема е безкрайна и незнайно защо, винаги остава някъде встрани...
  • Много добре го формулира "меко казано...", защото те провеждат политика на нещо, много повече, от неуважение. Всъщност, за да сме точни, тяхното е откровена злоба, омраза и отричане на всичко българско, на гавра с паметта на дедите ни. Жалкото е, че гаврейки се така с миналото, те минират не само собственото си, но и нашето бъдеще!
  • Смешни са всички твърдения и фалшификации, но само за нас звучат нелепо! Опасна е тая масова лъжлива и изкривена представа, че са потомци на Александър Велики и т. н. В Охрид, цар Самуил го смятат за техен и чух такива абсурдни твърдения и откровени свободни съчинения, че ми стана жал за тях! Просто е изумително, дори демонстрират, меко казано, неуважение към нас, българите.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...