25.02.2012 г., 11:10

Екскрементите на историята

807 0 9

Издигнаха огромен монумент
на Александър в Скопие, видимо
сами да си направят комплимент
желаейки. Съвсем необходим е

за тях сега! От сръбските пунгаши,
продали памет, бащин род и чест,
какво да чакаш? Кражбата на наша
и гръцка памет днес за тях е тест

за принадлежност. Явно във контекста
на фактите, единственият начин
да пренапишеш с днешна дата текста
на миналото този е. Обаче

под лъскавия бронз на монумента,
изправен над тълпата горделиво,
прозира на лъжата екскремента,
напомнящ, че историята е жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да!
  • Защото така е удобно на силните на деня, и извън, и в България, защото това е ясно очертана тенденция в политиката на световните доминанти поне в последните 150-200 години. Какви са причините е дълго за анализиране.
  • Точно!
    Тъжно и жалко! Тая тема е безкрайна и незнайно защо, винаги остава някъде встрани...
  • Много добре го формулира "меко казано...", защото те провеждат политика на нещо, много повече, от неуважение. Всъщност, за да сме точни, тяхното е откровена злоба, омраза и отричане на всичко българско, на гавра с паметта на дедите ни. Жалкото е, че гаврейки се така с миналото, те минират не само собственото си, но и нашето бъдеще!
  • Смешни са всички твърдения и фалшификации, но само за нас звучат нелепо! Опасна е тая масова лъжлива и изкривена представа, че са потомци на Александър Велики и т. н. В Охрид, цар Самуил го смятат за техен и чух такива абсурдни твърдения и откровени свободни съчинения, че ми стана жал за тях! Просто е изумително, дори демонстрират, меко казано, неуважение към нас, българите.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...