15 abr 2008, 22:52

Ела 

  Poesía » De amor
1073 0 4
Ела при мен със уморената житейска скука -
не се преструвай, че за мен не те боли.
Ела, но на вратата не почуквай,
а с целувка любовта ми събуди.

Ела с натрупаната сива болка
и крещящата от ужас самота.
Седни до извора ми кротко
и пий с наслада тишина.

Ела с потъпканите си мечти,
с желанията си неосъществени.
Там, в чистотата на моите сълзи,
те - мъртвите - ще бъдат съживени.

Ела и спри се със въздишка
пред затворената ми душа.
Сърцето, знай, за тебе диша,
но заключена е таз врата.

Ела, но дълго не оставай
във празния ми храм на радостта.
Върви напред, но не забравяй -
аз дарих ти любовта!

© Виктория Станева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Колкото и пъти да го чета не спирам да ти се възхищавам! Не мога да намеря думи, с които да ти опиша какво изпитвам. Събуди в мен много спомени и породи много въпроси... Благодаря ти! Продължавай в същия дух и дерзай! Успех!!!
  • Благодаря за коментарите.Изключително ми е важна вашата критика,за да разбера какво умея да правя и имам ли въобще талант.
  • ЛЕЛЕ!!!!Невероятноо!Изумително!Мого чувствено!Страхотно!Нямам думи, просто, които биха описали по подходящ начин това произведение!Много оригинално, браво!Ти си ми за пример!6-ца!!!!!!!!!!!
  • Нежен и лиричен стих.
    Добре дошла.
Propuestas
: ??:??