Ела
Ела при мен със уморената житейска скука -
не се преструвай, че за мен не те боли.
Ела, но на вратата не почуквай,
а с целувка любовта ми събуди.
Ела с натрупаната сива болка
и крещящата от ужас самота.
Седни до извора ми кротко
и пий с наслада тишина.
Ела с потъпканите си мечти,
с желанията си неосъществени.
Там, в чистотата на моите сълзи,
те - мъртвите - ще бъдат съживени.
Ела и спри се със въздишка
пред затворената ми душа.
Сърцето, знай, за тебе диша,
но заключена е таз врата.
Ела, но дълго не оставай
във празния ми храм на радостта.
Върви напред, но не забравяй -
аз дарих ти любовта!
не се преструвай, че за мен не те боли.
Ела, но на вратата не почуквай,
а с целувка любовта ми събуди.
Ела с натрупаната сива болка
и крещящата от ужас самота.
Седни до извора ми кротко
и пий с наслада тишина.
Ела с потъпканите си мечти,
с желанията си неосъществени.
Там, в чистотата на моите сълзи,
те - мъртвите - ще бъдат съживени.
Ела и спри се със въздишка
пред затворената ми душа.
Сърцето, знай, за тебе диша,
но заключена е таз врата.
Ела, но дълго не оставай
във празния ми храм на радостта.
Върви напред, но не забравяй -
аз дарих ти любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Станева Всички права запазени
