20 may 2007, 22:53

Елексир от плодове

  Poesía
1.3K 0 2
С най-невинната усмивка на земята,
елексир от плодове ще сътворя,
за да грейне малко радост на лицата,
на всички плачещи и страдащи деца!

Ще прибавя първо две черешки алени
оросени от небесната дъга,
от бузите на слънцето опарени,
като птичките в стихията на пролетта!

Ще ги смеся с ягодка едничка
тя е чедото на полските треви,
сладост дивна доставя тя на всички,
и ни разкрива тайни красоти!

Ще прибавя също малко сини сливи,
носещи в душата нежността,
все едно със тях и ден и нощ се сливат,
и побеждават заедно мъката и бедността!

И като за край едничка сочна праскова,
нека прибави тя онзи сладък вкус,
който изпитват хората със маските,
тоест всички хора живеещи във лукс!

Този елексир от плодове създаден,
нека отпиват от него всичките деца,
и нека знаят, ужасно е да си предаден,
и нека си запазят невинноста!

Защото децата на плодове ни тъй приличат
и те са като тях невинни, чисти,
и нивга лоши думи не изричат,
а пазят само душите си лъчисти!

Дечица пийте, изпитвайте наслада,
нека всяко си опита от това,
защото живота тежък безпощада,
не ще да ви остави да бъдете деца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми смисъла.
    Но малко се губи мелодиката.Ако го прередактираш малко, ще стане разкош.
    Поздрави и успех!
  • Дано, всеки отпие от този елексир!
    Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...