17 ene 2012, 19:23

Електронно писмо от отвъдното

  Poesía » Otra
1K 0 10

 

Свети познатия плик на екрана –

„непрочетено ново писмо”.

Само подателят, някак е странен,

веднага Ви казвам защо.

Познавах Човека до болка. Прекрасно.

Деляхме по братски и радост и скръб.

Беше „на ти” със Живота, говореше ясно,

в мигове тежки, не обръщаше никога гръб...

Но ето, че него го няма.

Коварната болест Приятеля взе.

А грее вълшебство там от екрана,

адресирано до мен писъмце.

„Здрасти, Кире, Приятелю драг!

Виждам, живееш добре.

Но искам от тебе, със своя лют враг,

за прошка да стиснете мъжки ръце.

Да забравите стара вражда,

Да погледнете с други очи.

Знай, Приятелю, най-красив е Света,

Щом в Душата Ти Обич цъфти!”

Скочих. Сърцето ми лудо заби.

„Сънувал съм” – казвам си. Облекчено се взирам в тавана.

А компютърът в стаята тихо жужи,

свети едно писъмце на екрана....

 

Кирето, 17.01.2012, Бургас

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поздрав!
  • Чети си писмата навреме,Кире......за добро е!
  • В красивите спомени и мигове, Човек се връща към същността на определението за щастие...
  • Поздрави на всички Приятели! Предполагам, разкодирахте посланието...
  • Силно до болка!!!А тези, които съдбата ни е отнела винаги ще ни изпращат своите послания за обич и надежда!Сърдечен поздрав!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...