Електронно писмо от отвъдното
Свети познатия плик на екрана –
„непрочетено ново писмо”.
Само подателят, някак е странен,
веднага Ви казвам защо.
Познавах Човека до болка. Прекрасно.
Деляхме по братски и радост и скръб.
Беше „на ти” със Живота, говореше ясно,
в мигове тежки, не обръщаше никога гръб...
Но ето, че него го няма.
Коварната болест Приятеля взе.
А грее вълшебство там от екрана,
адресирано до мен писъмце.
„Здрасти, Кире, Приятелю драг!
Виждам, живееш добре.
Но искам от тебе, със своя лют враг,
за прошка да стиснете мъжки ръце.
Да забравите стара вражда,
Да погледнете с други очи.
Знай, Приятелю, най-красив е Света,
Щом в Душата Ти Обич цъфти!”
Скочих. Сърцето ми лудо заби.
„Сънувал съм” – казвам си. Облекчено се взирам в тавана.
А компютърът в стаята тихо жужи,
свети едно писъмце на екрана....
Кирето, 17.01.2012, Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
...за добро е!
