Животът - елементи, пръснати в безкрая,
без минало, без бъдеще, без настояще,
мозайка, разпиляна в пъстроцветни мигове,
недовършена, несъвършена, несглобена.
Красотата е в изкуството да ги сглобиш,
да твориш и себе си досътворяваш,
с любов да ги съграждаш и рушиш,
а смисълът единен да остава.
Накрая пак ще бъдат само елементи,
свободни мигове безвременни в безкрая,
зареяни, самодостатъчни и съвършени,
изживени и останали неразрушени.
© Елена Петрова Todos los derechos reservados