Животът - елементи, пръснати в безкрая,

без минало, без бъдеще, без настояще,

мозайка, разпиляна в пъстроцветни мигове,

недовършена, несъвършена, несглобена.

Красотата е в изкуството да ги сглобиш,

да твориш и себе си досътворяваш,

с любов да ги съграждаш и рушиш,

а смисълът единен да остава.

Накрая пак ще бъдат само елементи,

свободни мигове безвременни в безкрая,

зареяни, самодостатъчни и съвършени,

изживени и останали неразрушени.