Вървя по червената пътека,
но това не е усмихнатата слава,
а трън от напусналата Прошка,
урна с неин прах,
изтървана от порив, замръзнал в отчаяние.
Отново нямам път,
само заключена врата без дръжка.
Времето пак е хванало ръжда,
а ключът от скука вечна
хапе своята верижка.
Няма смисъл да стоя и чакам
някой дух да ми отвори. ...