Елипса на нечия забрава

12 sept 2010, 11:58

Poesía » Otra

1276 0 1

Вървя по червената пътека,
но това не е усмихнатата слава,
а трън от напусналата Прошка,
урна с неин прах,
изтървана от порив, замръзнал в отчаяние.
Отново нямам път,
само заключена врата без дръжка.
Времето пак е хванало ръжда,
а ключът от скука вечна
хапе своята верижка.
Няма смисъл да стоя и чакам
някой дух да ми отвори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Елипса на нечия забрава

Искате да прочетете повече?

Propuestas