Елипса на нечия забрава

Sep 12, 2010, 11:58 AM

Poetry » Other

1280 0 1

Вървя по червената пътека,
но това не е усмихнатата слава,
а трън от напусналата Прошка,
урна с неин прах,
изтървана от порив, замръзнал в отчаяние.
Отново нямам път,
само заключена врата без дръжка.
Времето пак е хванало ръжда,
а ключът от скука вечна
хапе своята верижка.
Няма смисъл да стоя и чакам
някой дух да ми отвори. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Елипса на нечия забрава

Want to read more?

Random works