Дани (Даниела Василева) Дани (Даниела Василева)
5
28 jul 2005, 6:28

ЕМИГРАНТСКА

  Poesía
1.6K 0 4


                                                         Посвещавам това стихотворение
                                                         на дъщеря ми Силвия и синът ми Йордан
                                                         и на всички , който оставих в България
                                                         и не спирам да мисля за тях.


Тук съм вече толкова години и в душата  ми
цари тъга, че не мога да наричам всеки ден
любимите  по име - защото съм далеч от моята земя.
Бсяка нощ сънувам мойте дечица, протягайки към тях ръце.
След туй нахлува звук на ръченица  и започва да играе моето сърце.
А животът си минава бързо,дълъг наниз от самотни дни.
И питам се  туй сън ли е или пък яве!
Не сън не е защото ме  боли.
Но ще се върна някой ден ви обещавам.
Там където имам свое място и го заслужавам.
За да дишам въздуха на нашите  гори.
Ще се върна  обещавам  - там където мама ме роди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Дани (Даниела Василева)
    Дани (Даниела Василева)
    Маги , найстина е много тежко , но понякога в живота нямаме избор ...и всичко , което правим е във ваше име. Защото много ви обичаме. Целувки.
  • Дани (Даниела Василева)
    Дани (Даниела Василева)
    Благодаря на Фабиана и даик за милите думи . Вашите стихове са също супер, но тбоето стихотворение Даик е хиляда пъти по хубаво от моето. АЗ на твоето пиша 7.9
  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    Трогателно е Дани! Не знам дали си струва да сме разделени задълго от най - скъпите ни същества. Страхотен финал, стисна ме за гърлото. Поздрав на теб и на Дайк!
  • daik (Георги Динински)
    daik (Георги Динински)
    Сълзи от грижи уморени
    спокоен вятърът ще понесе
    нагоре-в облаци студени,
    нагоре-в чуждото небе.
    Над океани ще преминат,
    над топли кленови гори,
    над белите брези ще стинат,
    под тях пустиня ще гори…
    Но видят ли земя позната
    ще скочат в бездната без страх,
    ще се посипят по липата,
    ще лепне люлякът от мокър прах!
    През шумка дъбова ще капят,
    трева крайпътна ще поят,
    игличеното огънче ще стапят,
    във корените букови ще спрат.
    Там в изворче едно най-чисто
    ще чакат за да дойде ТЯ
    на МАЙКАТА ЦЕЛУВКАТА ЛЪЧИСТА,
    за да изпие уморената тъга.
    А вятърът това и чакал,
    във миг ще грабне нежността
    и пътя в който все е бягал
    отново ще подгони по света.
    От коренчето буково ще тръгне,
    иглика в пазвата прибрал,
    в крайпътната трева ще тръпне,
    над дъбовата шума полетял..
    Под него пак пустиня ще гори,
    и бялата бреза ще стине
    и топли кленови гори
    и океани ще премине…
    И някъде под чуждото небе,
    и някъде под облаци студени,
    ЦЕЛУВКА МАЙЧИНА ще спре
    сълзи от грижи уморени.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0