Посвещавам това стихотворение
на дъщеря ми Силвия и синът ми Йордан
и на всички , който оставих в България
и не спирам да мисля за тях.
Тук съм вече толкова години и в душата ми
цари тъга, че не мога да наричам всеки ден
любимите по име - защото съм далеч от моята земя.
Бсяка нощ сънувам мойте дечица, протягайки към тях ръце.
След туй нахлува звук на ръченица и започва да играе моето сърце.
А животът си минава бързо,дълъг наниз от самотни дни.
И питам се туй сън ли е или пък яве!
Не сън не е защото ме боли. ...