Емигрантска съдба
Нарамил сака си на рамо
под слънцето на този ден,
ти тръгваш със надежда само
и блед, и плах, ошашавен.
Оставяш челяд и жената
за тебе те да си тъжат.
Прескачай смело над стената,
където камъни лежат.
А там сега – отвъд стената,
животът е и по- добър.
Но твърде скъпа е цената,
когато нямаш здрав чадър.
Че трябва някой да те пази
и да ти дава той съвет.
И там закон да не те гази,
да имаш малко и късмет.
И ако Господ ти помага,
и ако имаш ден добър,
ще се пребориш с тази сага
и ще живееш без кахър.
И ще останеш зад стената,
но ще тъгуваш за дома.
И ще се сещаш за жената,
останала без теб – сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
