Емигрантска съдба

Feb 28, 2017, 9:33 PM

Poetry » Civilian

369 2 6

Нарамил сака си на рамо
под слънцето на този ден,
ти тръгваш със надежда само
и блед, и плах, ошашавен.
Оставяш челяд и жената
за тебе те да си тъжат.
Прескачай смело над стената,
където камъни лежат.
А там сега – отвъд стената,
животът е и по- добър.
Но твърде скъпа е цената,
когато нямаш здрав чадър. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Емигрантска съдба

Want to read more?

Random works