Емпатия
Емпатия
На Ети
защото от всички хора на света ти първа повярва на моята поезия
Във чужди болки аз се раждам и умирам.
Със чуждо щастие живея и обичам.
Живея ли? Докосвам ли с ръка всемира,
или го гледам в огледало. Отдалече?
И може би е време да престана
чрез други хора да живея и умирам.
Боли, кърви във мен дълбока рана
и все така далече е всемира.
Аз само тъй живея - чрез емпатия.
Опитвам да съм друга. И не мога.
И в мен гори... гори като разпятие...
и чувствам всичко като буен огън.
21:38
13.март.09г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Люляк Todos los derechos reservados
