23 jun 2006, 13:02

Еньовден 

  Poesía
551 0 2



Вървях по пътя прашен и утъпкан,
вървях със мъка, влачех си нозете.
Съзрях пред мене стрък потъпкан,
изхвърлено, на две превито цвете.

Наведох се, посегнах да го взема,
прегърнах го със топли длани.
И болката понечих да отнема -
то съживи се в миг от любовта ми.

На светла поляна, където
риган и мащерка сплитат коси
положих омайното цвете
да пръска игриви целебни лъчи.

29.06.2000г.
четвъртък, Петровден

/с. Полковник Серафимово/
/и пак Еньовден е в събота/

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??