Еньовден
Вървях по пътя прашен и утъпкан,
вървях със мъка, влачех си нозете.
Съзрях пред мене стрък потъпкан,
изхвърлено, на две превито цвете.
Наведох се, посегнах да го взема,
прегърнах го със топли длани.
И болката понечих да отнема -
то съживи се в миг от любовта ми.
На светла поляна, където
риган и мащерка сплитат коси
положих омайното цвете
да пръска игриви целебни лъчи.
29.06.2000г.
четвъртък, Петровден
/с. Полковник Серафимово/
/и пак Еньовден е в събота/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
