20 jun 2008, 7:16

Еньовден

  Poesía
1.3K 0 15

Скоро е

                          Еньовден

 

На спомена във сламената шапка

сложи ония дни

и другите, които идват.

Спомни си как ухае

най-безгрижният ти ден.

Усещаш ли

зашито в ленената риза любичето?

И перуниките

в очите ти изпращат светлина.

В поляна от омайниче дъхът ти пада.

Цялата вселена 

сякаш в този миг се ражда...

Недей да търсиш слънцето зад облак

и песъчинката в окото

(сълзата е от нея...?)

На ум ли ти е, че си омагьосан?                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...