22 feb 2013, 12:22

Eпиграми № 11

  Poesía
475 0 4

1        Констатация

 

О, български мъже и дами,

вас всеки иска да ви мами!

 

2        Бащин завет

 

Баща ми каза едно време,

че път се свършва със вървене;

а работата ни ще свърши,

когато винаги се върши!

 

  3       Характеристика

 

Та той със своите лъжи,

най-малко сто кила тежи.

 

  4        Разговор със Стоичко

 

Попитали веднъж Стоичко,

защо на стол копаеш всичко,

а той най-скромно им рекъл:

-О, легнал аз не  бих могъл!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...