Епитаф

8 may 2010, 12:48

Poesía » Del paisaje

568 0 1

ЕПИТАФ

Проклинам скуката, че тя ме кара да бъда грешен

и първичността и моята простота.

Гордостта ми да бъда вечен

и огънят в бурната душа.

Отпращам красотата в моето огледало

и човека непознат,

усмивка твърде закъсняла

да бъда дори за себе си благ.

Съжалявам, понякога аз имам чувства

и търся в себе си познат,

но го откривам в някой приятел,

а той ме гледа като враг.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.