ЕПИТАФ
Проклинам скуката, че тя ме кара да бъда грешен
и първичността и моята простота.
Гордостта ми да бъда вечен
и огънят в бурната душа.
Отпращам красотата в моето огледало
и човека непознат,
усмивка твърде закъсняла
да бъда дори за себе си благ.
Съжалявам, понякога аз имам чувства
и търся в себе си познат,
но го откривам в някой приятел, ...