Епопея за Единствения Саши

О, Aдино, възпей онази си пагубна любов към Саши!

В горещия месец юни
Саши лежеше на пясъчни дюни
И се печеше...
Печеше се Велик Александър
Лъщеше кожата му като пържен саламандър
Похапваше сладко той белени круши
И в лице приличаше не малко даже на нашия Руши
Цигарата си той допуши
И на хладно под чадърчето се смуши

Свали грациозно очилата си Армани
И под тях засияха безкрайни океани
Бицепс
Трицепс
Плочки, стегнат корем
Меден загар
Ау! Той блестеше с неустоим чар!
От челото си отметна непокорна златна букла
О! Той приличаше на същинска барби кукла

Това мислише Aдина
Когато покрай него кокетно тя мина
А тя беше не по-малко красива:
Очите й имаха цвета на зряла маслина
Устните й червени като малина
Коса й по-черна от нощта, като коприна
Приятелка любима
За мъже неустоима
Талантлива
Работлива
С една дума много щастлива

Черно белият й бански погледа на
Саши привлече
Електричество потече
Химията нашепва вече
И погледнаха се отдалече
Шалът от раменете й се свлече
И вятърът го понесе надалече
Морето го понесе...

Без капка колебание Саши скочи във водата буйна
Но една пениста вълна го преобърна
И той като котва потъна
С писък сърцераздиращ Адина се втурна
В дълбините морски тя се гмурна
Хвана банските розови на героя
Както Парис улови Елена в “Троя”
И на пясъка замъкна Саши
Погледна го и се уплаши
Това ли беше нейния Саши?!

Лицето му доскоро гладко,
А и много сладко
Загубило бе своя чар
Както и медения зараг
Стегнатия му корем трагично увисна
Макар че той отчаяно с ръце го притисна
Пресъхна океанът в очите му горещи
Защото останаха в морето неговите сини лещи
С ужас Адина потръпа
И погнусена се отдръпна
Любовта и беше поругана
Не е бил достоен той за нея!
Трагична стана тази епопея
Но какво е за Адина Саши?
Капка в море от чаши
И тя яростно отпраши
Към следващия Саши...
И като Одисей тя продължи своето пътуване
На вечното любуване