Целувай ме дълго
и много бавно...
да се взриви света ми
на безброй вселени
от звезди и водопади.
Затвори очи,
предай се във властта
на устните и на ръцете ми.
Ще покрия с нежност
тялото ти - всеки сантиметър.
Ще забравиш кой си,
няма да си спомняш нищо.
Ще искаш още и още,
обезумял ще ме молиш
да не спирам...
Имам толова обич
нераздадена,
океан от нежност
съм събрала.
Ще те залее
като лятна буря
и в нея ще се изгубиш -
без дъх ще те оставя...
В ръцете имам сто слънца,
а пръстите са пеперуди,
жарава огнена са устните -
докосва те и те изгаря...
до полуда.
Със Любовта си
ще те подпаля,
ще те взривя,
ще те превърна
във огнена звезда
и стичаща се
мъничка сълза,
полудяла от копнеж
със устни... да я изпия.
© Валентина Иванова Todos los derechos reservados